"Коварство сред живите"
722
0
1
Зима е,
навън е пусто, тихо, празно,
градът замръзва сред сивата, грозната нощ,
а дърветата - оголени, тъжни плачат.
Улиците са мрачни,
сърцето - шушулка,
душата - увяхва,
ни мир, ни пробуда.
Леят се "кървища",
крещят стените,
"викат" стъклата
пропукват се къщи.
Странно, но факт,
и нереално, но и истина,
грозно, но действително
падение сред нищетата.
Обливам с надежда последната мисъл,
че в дъното има и лъч
светлина за очите,
звук за ушите,
усмивка над всяко лице.
Човеците вият по-силно от вълци,
децата реват, жените стенат,
само тя едничката - Борбата
за оцеляване над туй коварство
тайно проплака.
навън е пусто, тихо, празно,
градът замръзва сред сивата, грозната нощ,
а дърветата - оголени, тъжни плачат.
Улиците са мрачни,
сърцето - шушулка,
душата - увяхва,
ни мир, ни пробуда.
Леят се "кървища",
крещят стените,
"викат" стъклата
пропукват се къщи.
Странно, но факт,
и нереално, но и истина,
грозно, но действително
падение сред нищетата.
Обливам с надежда последната мисъл,
че в дъното има и лъч
светлина за очите,
звук за ушите,
усмивка над всяко лице.
Човеците вият по-силно от вълци,
децата реват, жените стенат,
само тя едничката - Борбата
за оцеляване над туй коварство
тайно проплака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Стоянова Всички права запазени
