Зима е, навън е пусто, тихо, празно, градът замръзва сред сивата, грозната нощ, а дърветата - оголени, тъжни плачат. Улиците са мрачни, сърцето - шушулка, душата - увяхва, ни мир, ни пробуда. Леят се "кървища", крещят стените, "викат" стъклата пропукват се къщи. Странно, но факт, и нереално, но и истина, грозно, но действително падение сред нищетата. Обливам с надежда последната мисъл, че в дъното има и лъч светлина за очите, звук за ушите, усмивка над всяко лице. Човеците вият по-силно от вълци, децата реват, жените стенат, само тя едничката - Борбата за оцеляване над туй коварство тайно проплака.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.