23.07.2017 г., 11:39

Коя от двете ни ще избереш?

1.1K 6 10

Ако грозна съм като Смъртта,
с едно око и полусляпа...
Ако лишена съм от... Красота...
И нестройна... Вероятно...
Дали до мене тихо ще се спреш -
за да видиш ми душата?...
Или онази другата ще избереш,
омаяла те с красотата си?...
Душа и външност... Помисли!...
Коя от двете ще излъже?
Изборът го правиш само Ти -
преди това кажи, защо си тъжен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Душа или външност... Труден избор, не мислите ли? Особено в света, в който живеем сега, където сме заобиколени от много красота и малко души...

Коментари

Коментари

  • Интересен избор ни предлагаш на нас мъжете и наистина понякога е много труден, но за мен винаги е било лесно защото винаги съм знаел че "красотата е в душата"
  • Много хубав текст!
  • Често ми се е случвало първоначално някой да ми се стори хубав, но опознавайки го и разбирайки, че не добър човек, започва със всеки изминал ден да бъде все по-грозен за мен, а много често ми се случва и обратното. Сещам се и за думите на една моя учителка, че лошите били белязани от Господ, за да се разпознават от останалите...не знам дали е така. Хубаво стихче, хареса ми.
  • Браво!!! Браво!!! Браво!!!
  • Много силно!... И финалът е неочакван! Поздравления, Иве, хареса ми!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...