Коя си ти, аз изобщо не те познавам?
На косъм бях да получа инфаркт,
докато ти разкъсваше поредната риза!
Колко пъти се връщах по-рано
и колко пъти пред прага умирах?
Колко години по пътя те носих?
Не ти... тези в теб ме изгърбиха...
Можех да се изправя и да си отида,
но стисках зъби. Издържах,
а можех още, но нямаше смисъл.
Остарях,
а душата пропи се.
... и си мисля,
дали ще ми е леко, като умра
или и там ще продължаваш?
Всъщност коя си ти?
...аз изобщо не те познавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
