18.05.2006 г., 15:50

Коя си ти Любов

1.1K 0 0

                                    Коя си ти Любов

                          
                          ТИ, Любов,
                          Дали си скрита там някъде в сянката,
                          или покълнала в душата плевел?
                          Така преследвана и бягаща,
                          тръпнеща в сърца, взривяваща и ангел.
                          А дали, ти не си оня плам и трепет,
                          след тъй дълото мъчително очасване,
                          или страстта в очи и шепот?
                          А може би молитвата в безмълвно молене!

                          Коя си ти Любов,
                          стрела изстреляна от биещи камбани!
                          сърцата покоряваща и тръпнещи в топли длани.
                          Онази вечна жажда на вечното ни търсене
                                                       на щастие безпомощни!

                          Коя си ти Любов,
                          искра огньовете разпалила.
                          Тих ромон в блян, тъй галеща примамлива.
                          Стихия лумнала в нас неспираща,
                          живота възродяваща в нова сила.

                          Може би, ти си тайна, истина невидима,
                          пробляскваща искра в приливи и отливи!
                          Зора в нощ потънала, или с първите лъчи
                                                         в топлината ни събудила.
                          А може би, ти си онази люлка светла слънчева,
                          празнична заря в нас разпръскваща!
                          Плод нежен в утробата,
                          Утринна звезда в небесата ни изгряваща!

                          ТИ, Любов,
                          навсякъде си ТИ проникнала
                          и трябва ли да питам ТИ коя си ТИ?
                          Неспирно носимте в пространството,
                          извираща в звуци, музика разливаща се
                                                                     в чувството!
  

                         Аз искам с песен, тебе да извая в небесата,
                         като венец на Слънцето огряваща ни вечно!
                         С лъчите носеща ни времето,
                         никога, никога да не угасва Любовта ни



                                                              Румяна Дичева Господинова
                                                                       
                                                                            София





                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Дичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...