May 18, 2006, 3:50 PM

Коя си ти Любов

  Poetry
1.1K 0 0

                                    Коя си ти Любов

                          
                          ТИ, Любов,
                          Дали си скрита там някъде в сянката,
                          или покълнала в душата плевел?
                          Така преследвана и бягаща,
                          тръпнеща в сърца, взривяваща и ангел.
                          А дали, ти не си оня плам и трепет,
                          след тъй дълото мъчително очасване,
                          или страстта в очи и шепот?
                          А може би молитвата в безмълвно молене!

                          Коя си ти Любов,
                          стрела изстреляна от биещи камбани!
                          сърцата покоряваща и тръпнещи в топли длани.
                          Онази вечна жажда на вечното ни търсене
                                                       на щастие безпомощни!

                          Коя си ти Любов,
                          искра огньовете разпалила.
                          Тих ромон в блян, тъй галеща примамлива.
                          Стихия лумнала в нас неспираща,
                          живота възродяваща в нова сила.

                          Може би, ти си тайна, истина невидима,
                          пробляскваща искра в приливи и отливи!
                          Зора в нощ потънала, или с първите лъчи
                                                         в топлината ни събудила.
                          А може би, ти си онази люлка светла слънчева,
                          празнична заря в нас разпръскваща!
                          Плод нежен в утробата,
                          Утринна звезда в небесата ни изгряваща!

                          ТИ, Любов,
                          навсякъде си ТИ проникнала
                          и трябва ли да питам ТИ коя си ТИ?
                          Неспирно носимте в пространството,
                          извираща в звуци, музика разливаща се
                                                                     в чувството!
  

                         Аз искам с песен, тебе да извая в небесата,
                         като венец на Слънцето огряваща ни вечно!
                         С лъчите носеща ни времето,
                         никога, никога да не угасва Любовта ни



                                                              Румяна Дичева Господинова
                                                                       
                                                                            София





                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Дичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...