18 мая 2006 г., 15:50

Коя си ти Любов

1.1K 0 0

                                    Коя си ти Любов

                          
                          ТИ, Любов,
                          Дали си скрита там някъде в сянката,
                          или покълнала в душата плевел?
                          Така преследвана и бягаща,
                          тръпнеща в сърца, взривяваща и ангел.
                          А дали, ти не си оня плам и трепет,
                          след тъй дълото мъчително очасване,
                          или страстта в очи и шепот?
                          А може би молитвата в безмълвно молене!

                          Коя си ти Любов,
                          стрела изстреляна от биещи камбани!
                          сърцата покоряваща и тръпнещи в топли длани.
                          Онази вечна жажда на вечното ни търсене
                                                       на щастие безпомощни!

                          Коя си ти Любов,
                          искра огньовете разпалила.
                          Тих ромон в блян, тъй галеща примамлива.
                          Стихия лумнала в нас неспираща,
                          живота възродяваща в нова сила.

                          Може би, ти си тайна, истина невидима,
                          пробляскваща искра в приливи и отливи!
                          Зора в нощ потънала, или с първите лъчи
                                                         в топлината ни събудила.
                          А може би, ти си онази люлка светла слънчева,
                          празнична заря в нас разпръскваща!
                          Плод нежен в утробата,
                          Утринна звезда в небесата ни изгряваща!

                          ТИ, Любов,
                          навсякъде си ТИ проникнала
                          и трябва ли да питам ТИ коя си ТИ?
                          Неспирно носимте в пространството,
                          извираща в звуци, музика разливаща се
                                                                     в чувството!
  

                         Аз искам с песен, тебе да извая в небесата,
                         като венец на Слънцето огряваща ни вечно!
                         С лъчите носеща ни времето,
                         никога, никога да не угасва Любовта ни



                                                              Румяна Дичева Господинова
                                                                       
                                                                            София





                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Дичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....