Коя си ти Любов

                          
                          ТИ, Любов,
                          Дали си скрита там някъде в сянката,
                          или покълнала в душата плевел?
                          Така преследвана и бягаща,
                          тръпнеща в сърца, взривяваща и ангел.
                          А дали, ти не си оня плам и трепет,
                          след тъй дълото мъчително очасване,
                          или страстта в очи и шепот?
                          А може би молитвата в безмълвно молене!

                          Коя си ти Любов,
                          стрела изстреляна от биещи камбани!
                          сърцата покоряваща и тръпнещи в топли длани.
                          Онази вечна жажда на вечното ни търсене
                                                       на щастие безпомощни!

                          Коя си ти Любов,
                          искра огньовете разпалила.
                          Тих ромон в блян, тъй галеща примамлива.
                          Стихия лумнала в нас неспираща,
                          живота възродяваща в нова сила.

                          Може би, ти си тайна, истина невидима,
                          пробляскваща искра в приливи и отливи!
                          Зора в нощ потънала, или с първите лъчи
                                                         в топлината ни събудила.
                          А може би, ти си онази люлка светла слънчева,
                          празнична заря в нас разпръскваща!
                          Плод нежен в утробата,
                          Утринна звезда в небесата ни изгряваща!

                          ТИ, Любов,
                          навсякъде си ТИ проникнала
                          и трябва ли да питам ТИ коя си ТИ?
                          Неспирно носимте в пространството,
                          извираща в звуци, музика разливаща се
                                                                     в чувството!
  

                         Аз искам с песен, тебе да извая в небесата,
                         като венец на Слънцето огряваща ни вечно!
                         С лъчите носеща ни времето,
                         никога, никога да не угасва Любовта ни



                                                              Румяна Дичева Господинова
                                                                       
                                                                            София