12.12.2014 г., 21:27

Крадец

674 0 4

Неканен идваш в съня

и като крадец бързо

парче по парче

взимаш

душата

мислите

сънищата

мечтите

но не виждаш

че твоето име

като белег

намерило е място в сърцето

 

ограбвай

руши ме отвътре

но и наяве

ела и вземи всичко в ръцете си

така пак щастлив ще си ти

а още повече аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неканен идваш в съня
    и като крадец
    бързо
    парче по парче
    взимаш
    душата
    мислите
    сънищата
    мечтите
    но не виждаш
    че твоето име
    като белег
    е намерило място в сърцето

    ограбвай
    руши ме отвътре
    но и наяве

    ела и вземи всичко в ръцете си
    така ти пак ще си щастлив
    а още повече и аз


    Много е добро! Надявам се да съм полезна и да не ти се натрапя! Поздрав!!!
  • Авторът вероятно се е повлиял от Вапцаров

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.

    Нататък следват абсолютно познати и стандартни клишета - и белегът, и душата, и парчетата.
    Четете повече поезия, не само себе си.
  • Много оригинално определение на любовта и влюбения и най-вече името на белега. Мисля, че в края на краищата любовта е винаги една и съща ако я има, ако е истинска.Само се обърни и тя вече е твоя. Тя
    очаква твоя знак...
    Желая ти най-скоро да и се радваш, а творбата ти е тъжна, но
    интересна. Желая ти радостно настроение и ведър ден!
  • Любовта е висша форма на егоизъм!
    Хубво стихотворение, поздравявам те!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...