Влизам в затъмнената стая и я виждам.

Тихо стои пред огледалото.

Реше косата си.

Дълбоките й белези сякаш блещукат.

Аз я измислих, а тя измисли нещо, което не трябваше.

Не му беше времето.

Стигна до Глава VII и спря.

От нея остана само буквата „А”...

(fade)

Никога не съм искал да се сдобивам с косачка.

Това би нарушило спокойствието ми.

Има вероятност и да ме убие...

Но нямах избор.

(дълбока въздишка)

За мен беше важно да празнувам Коледа.

(обилно кървене отвсякъде)

У тях винаги имаше гигантски плъхове,

които се изкачваха по стъклените стени, опръскани със зелена слуз.

Тогава ми подари въпросната косачка.

Още не знам как да се отърва от проклетото нещо.

(пауза от около половин минута)

Ще ампутирам крайниците си... болезнено.

Успокоявам се.

(fade)

Може би още съм жива.

Първият път, когато помислих за самоубийство

беше някъде през 60-те...

за да бъда по-точна - в началото на 60-те.

По него време бях започнала да придобивам форма,

която така и не се прояви напълно...

(fade)

Наслаждавам се на собствената си обърканост.

Искам да се очистя от калта.

Моята болка е на дъното на епруветка.

Пристигат нежелани както винаги.

Демоните с тяхната бруталност и извратеност...

Плача.

„Просто исках да бъда обичан.”

Не искам да я нараня...

Страхувам се...

(fade)

Изгубих се.

(отново и отново)

Забравих от къде започнах.

Не помня и докъде стигнах.

Бях на 16 и имах странен израстък върху лявата гърда.

Това не ми попречи да изрека името й.

„Три пъти ще кажеш думата...”

Когато се подложих на операция за отстраняването му,

се сетих за моята месомелачка.

Помолих ги да направят това за мен.

Докато го правеха запяха песен.

Спомням си само малка част от нея:

„Видях зайченце с пирон в главата

и патенце с извадени очички

Кученце с разсечена муцунка,

котенце без лапи,

разстреляна маймунка.”

(пауза от около десет секунди)

(подсвирване)

(fade)

Беше тежка година, не можеш да го отречеш.

През онази нощ вече бях включил загадъчния уред.

Приличаше на ковчег.

Издаваше звук наподобяващ скимтене.

Не разбрах за какво служи.

Но не ме интересува, мамка му...

Важното е, че изглежда забележително.

(fade)

Не искам да разказвам истории.

Искам да предавам емоции.

Не искам да разказвам истории.

Искам да предавам емоции.

Не искам да разказвам истории.

Искам да предавам емоции.

(fade)

Бъдещето ще ме направи по-устойчива.

Бъдещето няма да ме направи по-предпазлива.

Има теми, които не трябва да се обсъждат в тази реалност.

Опасно е да го правим, но и без това не можем.

А аз търся всичките истини...

Пътувам с тях – взимат ме и пак ме връщат.

„Мисълта се ражда в устата.”

Така казваха и бяха съвършено прави.

(fade)

Винаги съм бил конте.

Обичам да се обличам стилно.

Не спазвам тендеции.

Запалих любимата си вратовръзка.

Направих го заради враговете си.

Сега всеки от тях има същата.

(fade)

Всичко започва и свършва с обречеността...

Причината беше някъде в нас.

Не разбрах в кой от двамата.

Може би не трябваше да правя някои неща,

но търсех начин да я провокирам...

за да стане отново, каквато беше.

(тъга)

Ям много шоколад... желирани мечета също.

Ометох всичко вкъщи.

(мълчание)

(fade)

Взирам се през стените.

Изчаквам красивото да се завърне.

Отново ще придобием онези способности...

Протягам ръка към черното.

Не е достатъчно.

Кой краде от нас?

Дали е същия?

Третото око се появява само понякога.

Отключвам непознати врати и той нахлува.

Дали ще ни отнеме всичко?

Дано ни остави най-ценното.

(fade)

Аз съм сляпа възрастна дама.

Мразя комикси.

Не ме търсете от 21.00 до 01.30.

Тогава върша неща, за които не бихте искали да узнаете.

После заспивам и се разтварям в чистия въздух.

Свалям бельото си, защото светлината премигва.

Тълкувам го като знак.

Последната шега на Бог...

(fade)

Тръгваме нещастни, обречени...

Голи сме, но не прикриваме гениталиите си.

Гледаме за Началото, а всичко което виждаме е Края.

Като, че ли нещо не е съвсем наред.

И все пак... живеем.

(fade)

Кралска особа съм.

Неведнъж ми го казваха.

Транквилантите ме короноваха.

Имам си всичко.

Всичко освен...

това, което стана жертва на всеобщата обърканост.

А то беше хубаво.

Но няма значение.

И без друго скоро ще приключвам.

(fade)

Слязох долу и ги видях.

Присъствах на една от срещите им.

Говореха бавно и затруднено.

Тъмни фигури без лица.

Около тях витаеше злото.

Моите мисли ме превърнаха в стоножка,

а вече съм инвалид.

(fade)

Всички сме тук и всички търсим покой.

Съществуваме едновременно, но възприятията ни са различни.

Обединява ни липсата.

Едни шепнат, други стенат от болка или крещят истерично.

Всеки го е грижа за своето и не е способен да разбере останалите...

Някои нямат пол и възраст.

Други дори не знаят как са се появили.

Поглъщат ме.

(fade)

Числата потвърждават вероятността и носят надежда.

Нека ги помним.

В тях е записано.

За нея оставям синьото.

Мракът се спуска и получаваме отговорите.

Без следите си няма как да се открия.

Доливам си абсент.

(2010)