30.08.2019 г., 22:05 ч.

Краен срок 

  Поезия » Хумористична
616 3 13

Когато работата е пълен бардак,
а ти не можеш да подвиеш крак.
Да редактираш вече май ти писна,
а настроението взе, че се вкисна.

 

Краен срок ти чука на вратата,
а при теб кандилка се главата. 
Текста гледаш, а не го разбираш,
ще ти се да вземеш и да емигрираш. 

 

Четеш и се пулиш кога си толкоз пил,
та таквази простотия да си съчинил.
Да пишеш отначало няма време,
ама на теб за оценката ти дреме. 
Така че сядаш с кръв, пот и сополи
и някак пълниш страниците голи.

 

Издрънка веч клишета доста
да се таковаш у главата проста,
нищо по-гениално в два часа не иде,
а краят на мъчението се не види.

 

Минава три, а ти си вече пред капитулация,
и правиш план да извиняваш тая ситуация,
когато върнеш се на село с електричката,
с наведена глава и с двойка в книжката.

 

Към три и половина нещо става 
а мозъкът ти просто взе да шава,
започваш да замазваш с баданарката
и мислиш, че избегнал си цафарката.

 

Предаваш с пукването на зората,
нервен и със болки във главата. 
Развяваш вече бяло знаме,
каквото има, пак ще стане.

 

Срокът е спазен, съдържанието е под въпрос. 
Ако го минеш, се заричаш да вдигнеш тост. 
За Гугъл, уикипедия и интернет,
що спасиха те от тоз академичен гнет.

 

Оттук нататък за всичкото се смята,
че е в ръцете на оназ кучка – съдбата.
Да му мислят от другата страна на мейла,
ако ще се фейлва яко, то ще се фейлва.

 

Изпит се дава, а не се взима,
ти е на тебе максима любима. 
така че тихо, кротко и без ропот,
заспиваш на трамвайния тропот.

 

Сега се смеете на тази простотия, но все някога сте я играли тая роля. 
че най-добрата учителка по писане, преди и сега, нарича се неволя.

 

Това се случва, когато имаш 4 дни да напишеш дипломна работа...

СЪЗДАДЕНО ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ! 

© Бистра Стоименова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иринакис (Ирина Колева) о, мисля че е супер важно да си обективен. А иначе, мене повече ме бива с историите и то затова две трети от стихчетата ми разказват истории 🤣
  • Виж сега. Все си мисля, че една идея и едни голи знания не стигат. Трябва си там, някаква настройка, духовитост, малко чалъми, малко донаждане. Удава ти се. Има атракция при теб.
    Не се притеснявай за бездарието. По-важно е , че го осъзнаваш 😂
    И, въпреки че това беше на майтап, не е маловажно, ако трябва да сме обективни 😉
  • Иринакис (Ирина Колева) мерсии, то е смешно, просто не е добро.
    Най-новичкото в профила ми (линк, че си го харесвам - https://otkrovenia.com/bg/stihove/synuvat-li-se-zaedno-da-zaspivat) е доста по-добре като ги сравних.

    А колкото до "високите поетични върхове", ние още газим в блатото на бездарието, опасявам се.
  • Не знам дали е смешно, но така си го написала, че да стане ☺️
    Не се подценявай като поет. Нещата ти не са високи поетични планини. Но реализацията на идеите ти е доста добра, в сравнение с тези, които имат претенции.
  • anahataroot (Зигфрид В.) мани, мани, тва е трагедия просто.
    Впрочем, ся като го гледам това, на фона на новото стихче-приказка, бреееей, то имало прогрес, бреееее (ся хваля, че циганката я няма...)
  • Олеле майко мила!! 🤣🤣 много ме разсмя!!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) неее, това е като от филм на ужасите
  • Сега си представи тоя зор, но на пишеща машина с 2 листа индиго, защото трябва да е в 3 екземпляра и при всяка грешка сменяш листовете...
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) мани, мани, смятай колко съм изпушила...
  • напрежението е избило в поезия
  • stormwatch (Христо Ангелов) хахахаа, мерси. Това е писано миналата неделя в два през нощта, когато си пишех дипломната работа (за 4 дни, щото научната ми ръководителка се сети да прати корекции на файл след 3 месеца).

    Та, втората част може да я наречем "защита", ще се види
  • 😅😅😅
  • Ха-ха, много е добро това! Бррррр, целия настръхнах. Истински трилър в най-добрите традиции на Холивууд, Боливууд (и сякъв друг “ууд” си сътворила). Много страшно беше! Усетих напрежението как главоломно нараства с всеки следващ куплет..., не, с всеки следващ ред, ... не, с всяка следваща дума ... Видях обаче, че накрая финала е някак един такъв оптимистичен, успокоих се от целия натрупан стрес, пих една студена раки..., ъъъъ, една студена вода и вече съ чувствам по-добре ...
    П.П. “Създадено по истински случай”. А шъ има ли тогава и “To be continued…"?
Предложения
: ??:??