Краен срок
Когато работата е пълен бардак,
а ти не можеш да подвиеш крак.
Да редактираш вече май ти писна,
а настроението взе, че се вкисна.
Краен срок ти чука на вратата,
а при теб кандилка се главата.
Текста гледаш, а не го разбираш,
ще ти се да вземеш и да емигрираш.
Четеш и се пулиш кога си толкоз пил,
та таквази простотия да си съчинил.
Да пишеш отначало няма време,
ама на теб за оценката ти дреме.
Така че сядаш с кръв, пот и сополи
и някак пълниш страниците голи.
Издрънка веч клишета доста
да се таковаш у главата проста,
нищо по-гениално в два часа не иде,
а краят на мъчението се не види.
Минава три, а ти си вече пред капитулация,
и правиш план да извиняваш тая ситуация,
когато върнеш се на село с електричката,
с наведена глава и с двойка в книжката.
Към три и половина нещо става
а мозъкът ти просто взе да шава,
започваш да замазваш с баданарката
и мислиш, че избегнал си цафарката.
Предаваш с пукването на зората,
нервен и със болки във главата.
Развяваш вече бяло знаме,
каквото има, пак ще стане.
Срокът е спазен, съдържанието е под въпрос.
Ако го минеш, се заричаш да вдигнеш тост.
За Гугъл, уикипедия и интернет,
що спасиха те от тоз академичен гнет.
Оттук нататък за всичкото се смята,
че е в ръцете на оназ кучка – съдбата.
Да му мислят от другата страна на мейла,
ако ще се фейлва яко, то ще се фейлва.
Изпит се дава, а не се взима,
ти е на тебе максима любима.
така че тихо, кротко и без ропот,
заспиваш на трамвайния тропот.
Сега се смеете на тази простотия, но все някога сте я играли тая роля.
че най-добрата учителка по писане, преди и сега, нарича се неволя.
Това се случва, когато имаш 4 дни да напишеш дипломна работа...
СЪЗДАДЕНО ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ!
© Бистра Стоименова All rights reserved.
(ся хваля, че циганката я няма...)