Как бленувах този миг

да бъда пак желана

и като прочетен стих

тъга във тебе да оставя.

Спомен от онези дни

като сянка да те следва,

а искрата в моите очи

някой друг да я разпалва.

Тогава знаех ще ме искаш,

ще дочуваш моя глас,

в съня мечтата си ще сбъдваш,

щях силната да бъда аз.

Днес съм вече безразлична

и умело в ролята си влизам -

описваш приказка предишна,

но с присмех я довършвам.

Уви, пропуснала съм нещо

там между началото и края 

и спотаено живо чувство

с погром сценария проваля...