20 июл. 2010 г., 15:08

Крахът на едно възмездие

698 0 0

Как бленувах този миг

да бъда пак желана

и като прочетен стих

тъга във тебе да оставя.

 

Спомен от онези дни

като сянка да те следва,

а искрата в моите очи

някой друг да я разпалва.

 

Тогава знаех ще ме искаш,

ще дочуваш моя глас,

в съня мечтата си ще сбъдваш,

щях силната да бъда аз.

 

Днес съм вече безразлична

и умело в ролята си влизам -

описваш приказка предишна,

но с присмех я довършвам.

 

Уви, пропуснала съм нещо

там между началото и края 

и спотаено живо чувство

с погром сценария проваля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...