Крахът на мечтите
КРАХЪТ НА МЕЧТИТЕ
... отказах се да вярвам в чудеса, зачеркнах ги и в моя римен речник –
че утре всички хорица ще са щастливи, ще се будят по-човечни,
че най-подир държавата ще спре да ни будалка – пет милиона роби,
и аз ще пея цял ден с горно "Ре", че този свят създаде Бог за обич,
че утре и клошарят – Бай Марин, ще спре да рови в кофата с боклука,
и в храма попът ще рече: – Амин! – че все пак сме дошли за малко тука,
че аз ще се събудя утре – жив! – загърбил кротко своите два века,
в написан стих с неясен йероглиф да ви рисувам слънчева пътека!
Не знам дали и Бог ще ми прости напразно размечтаните ми гени.
Аз просто уморих се от мечти, останали ми – неосъществени.
8 май 2025 г.
гр. Варна, 22, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
