Край
Виж ме... като за последно!
Мили, хайде ти ме целуни...
отново приказно, вълшебно...
любовта като тайфун да ни връхлети...
Не чакай мойте думи, нека всичко ни сплоти...
дори и болката да ни направи по-влюбени от преди...
Край!!!
До вчера беше така...
аз позитивно настроена...
без да пророня и сълза,
мислейки, че ти си любовта...
сляпа бродех в самота.
Не осъзнавах свойте чувства,
не мислех през нощта,
но болката накара ме да мисля
и да осъзная реалността.
Не виждах друг за мен на света...
с теб беше свързана всяка моя мечта...
но най-накрая дойде утринта
и избистри мислите ми на мига....
Край, мили, за теб и мен няма съдба...
има само болезнена банална фраза...
и сбогом без вина...
Нима не виждаше, че съм нещастна,
че ме нараняваше така,
че всичко ми убиваше и че се чувствах сама.
На теб ти беше хубаво,
нали те дарявах с любовта,
а ти мен единствено с вина.
Край... радвам се, че скоро ще се превъплатя...
в нещо хубаво...
в жена...
а не в изтривалка на твоята душа.
До тук бяха моите мили слова,
оттук насетне идва само тишина...
Край на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Борисова Всички права запазени