21.11.2007 г., 19:03

Край

741 0 8

Забрави ме! Нямам място вече
в твоя свят на хиляди измами.
Излъжи ме! Искам да повярвам,
че и ти си като всички други.

 

Замълчи! Не ми прошепвай нищо,
разбери - боли от твойте думи.
Остави ме! Искам да забравя
как до теб заспивах всяка вечер.

 

Нарани ме! Пак и пак лъжи ме,
да намразя искам нежността ти!
Отречи ме, скрий от мен страстта си,
научи ме как да те забравя!

2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...