Забрави ме! Нямам място вече
в твоя свят на хиляди измами.
Излъжи ме! Искам да повярвам,
че и ти си като всички други.
Замълчи! Не ми прошепвай нищо,
разбери - боли от твойте думи.
Остави ме! Искам да забравя
как до теб заспивах всяка вечер.
Нарани ме! Пак и пак лъжи ме,
да намразя искам нежността ти!
Отречи ме, скрий от мен страстта си,
научи ме как да те забравя!
2007 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
