Nov 21, 2007, 7:03 PM

Край

  Poetry » Love
746 0 8

Забрави ме! Нямам място вече
в твоя свят на хиляди измами.
Излъжи ме! Искам да повярвам,
че и ти си като всички други.

 

Замълчи! Не ми прошепвай нищо,
разбери - боли от твойте думи.
Остави ме! Искам да забравя
как до теб заспивах всяка вечер.

 

Нарани ме! Пак и пак лъжи ме,
да намразя искам нежността ти!
Отречи ме, скрий от мен страстта си,
научи ме как да те забравя!

2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...