16.08.2013 г., 20:04 ч.

Край 

  Поезия » Любовна
401 0 0
Когато нощта отново се спусне,
във мен оживява една единствена мисъл,
не мога да спя доде не напусне,
единствено стихове за нея съм писал.
И жалко, че хубавото не трае вовеки,
пристига, порадваш се и хоп - излетяло,
остават след него само мокри пътеки,
ах, как ми се иска, да си беше стояло.
Дадох ти всичко, бях тук за тебе,
но явно бе малко, все пак си замина,
и въпреки болката, обичах те, бебе,
дано са си стрували и лъжите, и грима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Енев Всички права запазени

Предложения
: ??:??