Край

Когато нощта отново се спусне,
във мен оживява една единствена мисъл,
не мога да спя доде не напусне, 
единствено стихове за нея съм писал.
И жалко, че хубавото не трае вовеки,
пристига, порадваш се и хоп - излетяло,
остават след него само мокри пътеки,
ах, как ми се иска, да си беше стояло.

Дадох ти всичко, бях тук за тебе,
но явно бе малко, все пак си замина,
и въпреки болката, обичах те, бебе,
дано са си стрували и лъжите, и грима.
Къде ми беше умът, не се замислих какво си,
сега съжалявам, доста време се чудих,
къде остана гласът, когато имах въпроси,
сега осъзнавам, че по грешка се влюбих.