Когато нощта отново се спусне,
във мен оживява една единствена мисъл,
не мога да спя доде не напусне,
единствено стихове за нея съм писал.
И жалко, че хубавото не трае вовеки,
пристига, порадваш се и хоп - излетяло,
остават след него само мокри пътеки,
ах, как ми се иска, да си беше стояло.
Дадох ти всичко, бях тук за тебе,
но явно бе малко, все пак си замина,
и въпреки болката, обичах те, бебе,
дано са си стрували и лъжите, и грима. ...