diesto (Данаил Антонов)
1039 617
19.04.2023 г., 22:05 ч.

Край без начало 

  Поезия » Любовна
233 2 5

Понеже аз отдавна съм си тръгнал
от теб и твоите терзания, 
ще помня дълго вероятно, ъгъла, 
във който чаках обещания... 
И ще замира пулса ми във спомени, 
които времето навява. 
Ти сигурно ще ме измисляш още 
и може леко да те наболявам... 
Но няма как. Необратимо е. 
Към теб протягал своята ръка, 
жесток греха е. Непростим, 
защото все прегръщах самота... 
Сега би трябвало да разбереш. 
В живота някак си е черно-бяло 
и даже приказките ако щеш, 
завършват всъщност... без начало. 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов
19.04.2023

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??