Край без начало
Понеже аз отдавна съм си тръгнал
от теб и твоите терзания,
ще помня дълго вероятно, ъгъла,
във който чаках обещания...
И ще замира пулса ми във спомени,
които времето навява.
Ти сигурно ще ме измисляш още
и може леко да те наболявам...
Но няма как. Необратимо е.
Към теб протягал своята ръка,
жесток греха е. Непростим,
защото все прегръщах самота...
Сега би трябвало да разбереш.
В живота някак си е черно-бяло
и даже приказките ако щеш,
завършват всъщност... без начало.
Стихопат.
©Данаил Антонов
19.04.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
