diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Apr 19, 2023, 10:05 PM

Край без начало

  Poetry » Love
432 2 4

Понеже аз отдавна съм си тръгнал
от теб и твоите терзания, 
ще помня дълго вероятно, ъгъла, 
във който чаках обещания... 
И ще замира пулса ми във спомени, 
които времето навява. 
Ти сигурно ще ме измисляш още 
и може леко да те наболявам... 
Но няма как. Необратимо е. 
Към теб протягал своята ръка, 
жесток греха е. Непростим, 
защото все прегръщах самота... 
Сега би трябвало да разбереш. 
В живота някак си е черно-бяло 
и даже приказките ако щеш, 
завършват всъщност... без начало. 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов
19.04.2023

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0