Понеже аз отдавна съм си тръгнал
от теб и твоите терзания,
ще помня дълго вероятно, ъгъла,
във който чаках обещания...
И ще замира пулса ми във спомени,
които времето навява.
Ти сигурно ще ме измисляш още
и може леко да те наболявам...
Но няма как. Необратимо е.
Към теб протягал своята ръка,
жесток греха е. Непростим,
защото все прегръщах самота... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up