Край морето
Жумя. И слънцето блести в очите...
Отеква ехото на морския канон.
Притичват, като зайчета, вълните,
и вътре във душата ми отекват като стон...
Измъчва ме една вселенска скука,
усещам как ми изсушава мисълта...
А бил съм някога щастлив и тука.
Удави ли се във морето младостта?!
Погребах тука моите илюзии...
Надеждата ми се откъсна от брега...
Сега цъфтят еснафските ми бузи.
И търся аз изгубеното си сега...
Аз знам, при всеки има катаклизми...
Тресе ни често собствен земетръс.
Не ме примамват празничните "изми”...
които на надеждите ми слагат кръст...
Но светлина във мрака все се ражда
и като пъпка пролетна цъфти!
На бял свят пак Надежда се изважда.
И във сърцата ни се раждат пак мечти...
Как чакам този миг при мен да дойде,
да стопли мойте... ледени ръце.
А, Боже мой, той ако ли не дойде,
ще спре ли да бълбука туй сърце...?
Сега жумя... И в мен горят очите.
И жегата ми изсушава мисълта!...
О, като зайчета вървят вълните,
напук на скуката се гонят със света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
