Край на любовта
Любовта жестока мен пак рани,
за пореден път в сърцето ми своите нокти заби,
отнемайки последните ми сили.
Не мога повече така,
да играя таз игра,
правейки се на безразличен.
Отдавам се на вечна самота,
чакайки безпомощен да умра.
Питаш дали ме е страх?
Не знам защото всичко стана на прах,
не чувства нищо моята душа,
наистина след теб безразлична стана към света.
Гледам на него като на скучна игра,
в която играли сме двама,
а сега останал съм сам.
Няма смисъл вече да хабя своите сълзи,
за някой който не ги заслужава дори.
Няма да лъжа,
защото отново боли,
и то по жестоко от преди.
И казва ми сърцето:
-Спри!
Няма смисъл разбери,
любовта отново спря,
за пореден път от теб отлетя,
и понеже е жестока,
сигурно не ще се върне тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Петков Всички права запазени
