Край потока
(допълнен вариант)
Край един дълбок поток
беше седнал стар Жабок
със зелени очила
и с провиснала лула.
Срещу него, във водата,
малка рибка се премята,
смее се и се закача;
- Чичо, ти защо не скачаш?
- Ех, ти, палаво момиче,
кой игрите не обича,
но съм стар и уморен,
пък водата е студена,
а въртят ме стави стари...
Тъй жабока отговаря.
Ала рибката игрива
непослушно го облива
с изобилен хладен душ,
и намига хитро, уж
че неволно го направи.
Със въздишка се изправи
тъжно стария Жабок
и си тръгна, скок-подскок.
На брега остана само
кална локвичка. Не знам
със жабока що се случи,
ала рибката получи
неочаквано урок.
Сигурно при своя скок
стария Жабок събори
шепа камъни от горе
и, повярвайте, видях,
тупна я един от тях.
Край един дълбок поток
беше седнал стар Жабок
със зелени очила
и с провиснала лула.
Срещу него, във водата,
малка рибка се премята,
смее се и се закача;
- Чичо, ти защо не скачаш?
- Ех, ти, палаво момиче,
кой игрите не обича,
но съм стар и уморен,
пък водата е студена,
а въртят ме стави стари...
Тъй жабока отговаря.
Ала рибката игрива
непослушно го облива
с изобилен хладен душ,
и намига хитро, уж
че неволно го направи.
Със въздишка се изправи
тъжно стария Жабок
и си тръгна, скок-подскок.
На брега остана само
кална локвичка. Не знам
със жабока що се случи,
ала рибката получи
неочаквано урок.
Сигурно при своя скок
стария Жабок събори
шепа камъни от горе
и, повярвайте, видях,
тупна я един от тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
