Среднощен час, замръзнала река.
Грозно грачи гарван в тъмнината.
Седя си сам накрая на брега,
напрегнато заслушан в тишината.
Усетих, че зад мен се движи нещо.
Изправих се и бавно се обърнах.
Не се уплаших аз от сянката зловеща,
а вдигнах две ръце да я прегърна.
Това бе ТЯ, със черно наметало,
обгърната от сивкава мъгла.
Така прекрасна, тя усмихваше се вяло.
Държеше във ръката си коса. ...