Sep 5, 2014, 11:45 PM

Край реката

  Poetry » Other
423 1 0

Среднощен час, замръзнала река.

Грозно грачи гарван в тъмнината.

 Седя си сам накрая на брега, 

напрегнато заслушан в тишината. 


Усетих, че зад мен се движи нещо. 

Изправих се и бавно се обърнах. 

Не се уплаших аз от сянката зловеща, 

а вдигнах две ръце да я прегърна. 

 

Това бе ТЯ, със черно наметало, 

обгърната от сивкава мъгла. 

Така прекрасна, тя усмихваше се вяло. 

Държеше във ръката си коса. 


Стоеше там, дори не проговори. 

Изтръпвах цял пред тази красота. 

Разбрах какво се искаше от мен да сторя... 

Обърнах се и скочих от брега. 


За мен да плачат те не ще е нужно. 

И гроб не ще е нужно да копаят. 

Тъй както аз на никой не останах длъжен, 

така и хората за мойта смърт не ще узнаят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...