8.05.2011 г., 11:39 ч.

Крайбрежна песен 

  Поезия » Пейзажна
667 0 4

Сресах с пръсти косите на арфата,
засрамен, вятърът разклати уморените котви.
Разрошиха звуците перата на чайките
и пясък заскърца под стъпките на луната.
Вълните пригласяха, целувайки тихо скалите
в ритъм с мидите-кастанети.
Само диригент си нямаше тази музика свята,
Бог бе ангелите другаде пратил.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??