Крайморски сонети V
V
- Защо това синеоко момиче
така горчиво страда?
Има си всичко в излишък –
и чар, и сърце безпощадно
за вярност и грях,
и душа от безкрайност?
Какви са тия сълзи,
които талазите
след сблъсък с крайбрежни скали
посипват по пясъка?
И само влюбените виждат
и чуват мълчаливите им крясъци.
- Това е младост – прошепна брегът. –
По принцип е радостно. Не му е първи път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Минах през морето- блато и по пътеката от лунните лъчи стигнах до брега... полекичка посядам отстрани! Дошло е време да посрещнем есен, и докато мислим:как? С какво? То май се е родила песен! Дано е за добро!
