Тук всяка стъпка има смисъл
на скука, безнадеждност и на страст...
Съдбата ли в нечестност ни ориса,
та да се дебнем всеки час!
Дошли от някъде за кратко,
поседнахме пред своя път.
Стоим като транзитни пратки,
които в станиола си блестят!
Морето е във пясък и снобизъм,
със цветни пеперуди, без души,
и всичко туй в сърцето ни навлиза,
и простодушието ни руши!
Дошлото лято е в разгара
и в синя светлина блести,
с космична музика и земна скара
животът ни ще продължи!
12.13.2012 София
© Христо Славов Всички права запазени