6.10.2023 г., 17:06 ч.

Крайна гара Варна 

  Поезия
401 4 4

КРАЙНА ГАРА ВАРНА

 

... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –

замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,

подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,

с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? –

вървя по вкочанени коловози – ще стигна ли? – дори не знам къде,

 

от тъпите ми стихове и прози, признавам си! – до гуша ми дойде,

додея ми цял ден да съм отличник, да ме сравняват с Лорка и Рембо,

бих искал да живея като всички в мравуняка на Земното кълбо –

един дъртак – шейсет и шестгодишен, останал си с душица на дете.

А стиховете мои да ги пише във седем заранта – кой както ще.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??