Крайна гара Варна
КРАЙНА ГАРА ВАРНА
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? –
вървя по вкочанени коловози – ще стигна ли? – дори не знам къде,
от тъпите ми стихове и прози, признавам си! – до гуша ми дойде,
додея ми цял ден да съм отличник, да ме сравняват с Лорка и Рембо,
бих искал да живея като всички в мравуняка на Земното кълбо –
един дъртак – шейсет и шестгодишен, останал си с душица на дете.
А стиховете мои да ги пише във седем заранта – кой както ще.
© Валери Станков All rights reserved.
