Senni (Силвия)
162 1968
21.12.2007 г., 11:56 ч.

Крайно бяло 

  Поезия » Философска
590 0 20

Крайно  бели  пейзажи,

нарушили  душата  ми,

натежали  от  чужди  багажи

и  закъснели  влакове...

Крайно  бели  постели,

онемели,  крещящи  безпомощно,

неотложно  и  осторожно,

ровещи  в  чувства  безбожно...

Крайно  бели  пътища,

приласкават  ни   и  ни  изоставят,

пият  вода  от  извора

и  после  съжаляват...

Крайно  бяла  умора,

обсебила  и  прехвърлила  взора  ни.

Себично  и  отчайващо  пасивна,

кому  е  нужна  и  кому  е  чужда...

Крайни  спомени  вихрени,

окриляващи  кръгозора,

заблуждаващи  душите  ни,

че  това  е  простора...

Крайно  бели  минути

и  часовете  до  тях  прималяват,

нямат  ли  вяра  дните  ни,

прокажени  ще  си  останат...

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??