Крайно бяло
Крайно бели пейзажи,
нарушили душата ми,
натежали от чужди багажи
и закъснели влакове...
Крайно бели постели,
онемели, крещящи безпомощно,
неотложно и осторожно,
ровещи в чувства безбожно...
Крайно бели пътища,
приласкават ни и ни изоставят,
пият вода от извора
и после съжаляват...
Крайно бяла умора,
обсебила и прехвърлила взора ни.
Себично и отчайващо пасивна,
кому е нужна и кому е чужда...
Крайни спомени вихрени,
окриляващи кръгозора,
заблуждаващи душите ни,
че това е простора...
Крайно бели минути
и часовете до тях прималяват,
нямат ли вяра дните ни,
прокажени ще си останат...
© Силвия All rights reserved.
