2.10.2020 г., 7:17

Крайност

1.1K 1 0

Крещи ми се,

докато не остане

глътка въздух в дробовете ми,

а гласните ми струни станат на пихтия

и не оглушея

(от своя собствен вик);

 

Боли ми се,

физически, със тялото,

дорде изопна всеки нерв

и мозъка претръпне от умора.

Тогава, може би

ще забравя

(душата как боли);

 

Люби ми се,

до безобразие, в несвяст,

със всяка фибра, 

вътрешна и външна

(ми се врича) до смърт

(до смърт) ми се обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...