2.10.2020 г., 7:17

Крайност

1.1K 1 0

Крещи ми се,

докато не остане

глътка въздух в дробовете ми,

а гласните ми струни станат на пихтия

и не оглушея

(от своя собствен вик);

 

Боли ми се,

физически, със тялото,

дорде изопна всеки нерв

и мозъка претръпне от умора.

Тогава, може би

ще забравя

(душата как боли);

 

Люби ми се,

до безобразие, в несвяст,

със всяка фибра, 

вътрешна и външна

(ми се врича) до смърт

(до смърт) ми се обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...