Крайност

NorwenaAldren (Доротея)
87 210

2.10.2020 г., 7:17 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

578 1 0

Крещи ми се,

докато не остане

глътка въздух в дробовете ми,

а гласните ми струни станат на пихтия

и не оглушея

(от своя собствен вик);

Боли ми се,

физически, със тялото,

дорде изопна всеки нерв

и мозъка претръпне от умора.

Тогава, може би

ще забравя

(душата как боли);

Люби ми се,

до безобразие, в несвяст,

със всяка фибра,

вътрешна и външна

(ми се врича) до смърт

(до смърт) ми се обича!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.