Крещи ми се,
докато не остане
глътка въздух в дробовете ми,
а гласните ми струни станат на пихтия
и не оглушея
(от своя собствен вик);
Боли ми се,
физически, със тялото,
дорде изопна всеки нерв
и мозъка претръпне от умора.
Тогава, може би
ще забравя
(душата как боли);
Люби ми се,
до безобразие, в несвяст,
със всяка фибра,
вътрешна и външна
(ми се врича) до смърт
(до смърт) ми се обича!
© Доротея All rights reserved.