Крайност

2 окт. 2020 г., 07:17

Поэзия » Любовная, Свободный стих

782 1 0

Крещи ми се,
докато не остане
глътка въздух в дробовете ми,
а гласните ми струни станат на пихтия
и не оглушея
(от своя собствен вик);
Боли ми се,
физически, със тялото,
дорде изопна всеки нерв
и мозъка претръпне от умора.
Тогава, може би
ще забравя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Крайност

Искате да прочетете повече?

Предложения