11.12.2021 г., 21:53

Крайности

681 1 0

Моята любов ще те засипе.

Говорѝ, говорѝ...

И аз говоря.

Това, което не казваме

е сойка, която лети.

Крие се в клоните.

Все повече не я забелязвамe.

Прости ми,

простено е всичко.

Гледам теб.

Ще те засипя с очи.

Моята любов все повече не я разбирам.

А ти се разхождаш сам.

Говорѝ, говори ѝ...

И аз говоря.

Празни приказки, празни улици.

Празна длан, празна със свобода,

непоискана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...