Крайности

11.12.2021 г., 21:53 ч.

Поезия

350 1 0

Моята любов ще те засипе.

Говорѝ, говорѝ...

И аз говоря.

Това, което не казваме

е сойка, която лети.

Крие се в клоните.

Все повече не я забелязвамe.

Прости ми,

простено е всичко.

Гледам теб.

Ще те засипя с очи.

Моята любов все повече не я разбирам.

А ти се разхождаш сам.

Говорѝ, говори ѝ...

И аз говоря.

Празни приказки, празни улици.

Празна длан, празна със свобода,

непоискана.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.