Dec 11, 2021, 9:53 PM

Крайности

  Poetry
682 1 0

Моята любов ще те засипе.

Говорѝ, говорѝ...

И аз говоря.

Това, което не казваме

е сойка, която лети.

Крие се в клоните.

Все повече не я забелязвамe.

Прости ми,

простено е всичко.

Гледам теб.

Ще те засипя с очи.

Моята любов все повече не я разбирам.

А ти се разхождаш сам.

Говорѝ, говори ѝ...

И аз говоря.

Празни приказки, празни улици.

Празна длан, празна със свобода,

непоискана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...