Dec 11, 2021, 9:53 PM

Крайности 

  Poetry
351 1 0

Моята любов ще те засипе.

Говорѝ, говорѝ...

И аз говоря.

Това, което не казваме

е сойка, която лети.

Крие се в клоните.

Все повече не я забелязвамe.

Прости ми,

простено е всичко.

Гледам теб.

Ще те засипя с очи.

Моята любов все повече не я разбирам.

А ти се разхождаш сам.

Говорѝ, говори ѝ...

И аз говоря.

Празни приказки, празни улици.

Празна длан, празна със свобода,

непоискана.

© Лилия Минева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??