или новото амплоа на старата поетеса
Писна ми да бъда поетеса,
неразбрана вечно и неоценена,
душата си оголвам, красиви рими
за свежа пролет, белоснежни зими,
жарки летни пясъци и шепот на вълни
редя, от болка или от любов горя,
но само упреци и хули получавам за това...
Вместо красивата ми поетическа душа
разпитват колко съм кила, колко тежа,
и разни обиколки в сантиметри,
пълня ли чушки, а баница и мусака?
О, баста! От утре ставам борбена жена
и в мъжки профил ще се облека!
Нов човек - от поетеса - във поет!
Лула, уиски, лед, звезди и кльощава луна,
любяща, наранена, утеха търсеща душа...
В сгодни женици чувства майчински ще породя,
ще ме обсипват с мили думи и парещи сълзи:
една ще ближе раните ми мъжки, уиски
другата ще ми налива, с коси от злато
трета ще ме гушка и повива!
Сега ще мисля: лирик? Или романтик?
А може би пък символик? Туй е въпросът -
с кой ник най-много звезди и сърчица ще събера!
© П Антонова Всички права запазени
"от човешки лай се стресна"
и допаминчо, извадил е късмет с бялата смърт.
НАДЕ - не е от уискито, от количеството е!