24.01.2010 г., 16:15

Кралството е в беда - І част

1.1K 0 16

Грозен слух като мъгла

над кралството се спуска,

поникнали били рога

на Принца Златоструйски.

 

Принцес Ивон - избягала с Барон,

мъжът на Баронеса Първа,

какъв позор, мастило тон

ще искат хроникьорите тепърва.

 

- Кажете – болен съм, лежа,

по дяволите, измислете нещо... –

крещи обезумелият с рога

Чаровник на потайни срещи.

 

По спешност, чак от Холивуд,

извикан е хирург – пластичен,

а Принцът ходи като луд

из замъка митичен...

 

Следва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А-хааа, ей откъде тръгнало всичко - на принцеса Ивон й се приискало нещо по-така...Браво на нея!))
  • Много ми хареса! (6+)
    Оригинална идея и отлично изпълнение!
    Поздрави за смелата лирическа и талантливата авторка!
    Нека много, много принцесата да не се колебае,
    веднага да поиска титла БАРОНЕСА и това е,
    и изобщо за принца с рогата да не и пука,
    да изхвърли без страх миналото на боклука...
  • Принцес Ивон пред вас Поклон !!!
  • Поздравления, принцеса Ивон! Развесели ме! С нетърпение очаквам продължение. Много здраве и на принца Злотоструйски...късметлия е, че му се разминало само с рога...защото принцовете в други кралства се превръщат в жаба, ако бъдат целунати от принцесата.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...