(приказка за пораснали)
... на всички Жени, които са ме
обичали: с Любов...
Аз
...Във дън горите тилилейски
във паяжина омотан
дворец от времена библейски
стои си омагьосан там...
И пътник нивгаш не минава,
а само диви зверове
и Вятър (подивял тъдява)
в безумието си реве.
И даже Слънце не огрява
подплашено от пустошта,
а в прокълнатата дъбрава
стенания ехтят в нощта...
Загубен пътя е отдавна
и до двореца няма как
от времената стародавни
да доближи човешки крак...
...В двореца призрачен живее
сам омагьосан Принца-Звяр
там прокълнат от злобна Фея-
жена със сатанински чар...
Отблъснал беше любовта ѝ
надменно някога и тя
го омагьоса в час потаен
обезумяла от страстта...
А страшна сила е стаила
една отхвърлена жена:
Богиня, Фея, Самодива,
но все Жена във Любовта...
...Отсякла: „ В Звяр да се превърнеш
и сам из тоя пущиняк
човешки образ ако зърнеш
изгубен в горския сумрак,
с вида си страшен, ужасяващ
да го подгониш на мига,
а в погледа му умоляващ
да виждаш своята дъмга...
И само прелестна девица
залюби ли те като Звяр
из тая пустош и мъртвица,
а себе си даде ти в дар
и в Любовта тела сближили
те пожелае отведнъж-
магията да обезсили
и пак от Звяр да станеш Мъж!..”
Той нямал право да открива
пред никой своята съдба-
тъй във яда си повелила
непожеланата жена!..
...И ето стигаме Финала
на приказката стара днес:
една жена на Звяр те прави,
а друга- Принц и то с финес.
Една красавица е нужна
и Звярът се превръща в Мъж,
щом в него тя с Любов се гушне
прошепнала: „Мига задръж!..”
21-22.02.2010. д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени