Плача по цели дни и нощи!
Трудно ще те преживея...
Душата ми жадува любовта ти още,
но пред хората изкуствено се смея!

С усмивка болката си скривам,
но душата не спира да се терзае!
И уж по други се заглеждам,
но тялото ми само теб желае!

Други устни аз целувам страстно
и изглежда, сякаш ми е хубаво,
но сърцето на тях не е подвластно
и се чувствам толкова глупаво!

Излизам да се веселя с приятели
и вървя с високо вдигната глава,
но въпреки тези доброжелатели...
не мога да прогоня тази тъмнина!

Изглежда сякаш съм щастлива,
но изобщо не е така!
Аз едвам се чувствам жива...
сърцето пълно е с тъга!

Прикривам болката зад тази маска
и се опитвам от ума си да те изтрия,
но съзнанието все към теб ме тласка!
Едва ли ще мога любовта си да надвия!