Красива
820
0
1
Младостта е цветна красота
като пролет бяла избуяла -
нежна, с много чудеса,
будна - жива разцъфтяла.
Но животът попива красотата,
пресушава безвъзвратно пролетта,
превъзхождала преди в борбата -
предава се безмълвно - иде старостта.
Старост тежка - тиха красота,
нашарена богато като есента.
Кротка с падащи листа -
тъжно сгушена в мъдростта.
Спокойна старост - преизпълнена с благодат,
отпива последните глътки дихания,
подготвена щастлива и без страх,
приема тя смъртта без ридания.
Може би и смъртта е красива,
макар студена - плашещо нежива...
Зима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фей Всички права запазени
