7 мая 2010 г., 15:08

Красива

823 0 1

Младостта е цветна красота

като пролет бяла избуяла -

нежна, с много чудеса,

будна - жива разцъфтяла.

Но животът попива красотата,

пресушава безвъзвратно пролетта,

превъзхождала преди в борбата -

предава се безмълвно - иде старостта.

Старост тежка - тиха красота,

нашарена богато като есента.

Кротка с падащи листа -

тъжно сгушена в мъдростта.

Спокойна старост - преизпълнена с благодат,

отпива последните глътки дихания,

подготвена щастлива и без страх,

приема тя смъртта без ридания.

Може би и смъртта е красива,

макар студена - плашещо нежива...

Зима...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фей Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...