May 7, 2010, 3:08 PM

Красива

  Poetry
827 0 1

Младостта е цветна красота

като пролет бяла избуяла -

нежна, с много чудеса,

будна - жива разцъфтяла.

Но животът попива красотата,

пресушава безвъзвратно пролетта,

превъзхождала преди в борбата -

предава се безмълвно - иде старостта.

Старост тежка - тиха красота,

нашарена богато като есента.

Кротка с падащи листа -

тъжно сгушена в мъдростта.

Спокойна старост - преизпълнена с благодат,

отпива последните глътки дихания,

подготвена щастлива и без страх,

приема тя смъртта без ридания.

Може би и смъртта е красива,

макар студена - плашещо нежива...

Зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фей All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...