Младостта е цветна красота

като пролет бяла избуяла -

нежна, с много чудеса,

будна - жива разцъфтяла.

Но животът попива красотата,

пресушава безвъзвратно пролетта,

превъзхождала преди в борбата -

предава се безмълвно - иде старостта.

Старост тежка - тиха красота,

нашарена богато като есента.

Кротка с падащи листа -

тъжно сгушена в мъдростта.

Спокойна старост - преизпълнена с благодат,

отпива последните глътки дихания,

подготвена щастлива и без страх,

приема тя смъртта без ридания.

Може би и смъртта е красива,

макар студена - плашещо нежива...

Зима...