May 7, 2010, 3:08 PM

Красива

  Poetry
822 0 1

Младостта е цветна красота

като пролет бяла избуяла -

нежна, с много чудеса,

будна - жива разцъфтяла.

Но животът попива красотата,

пресушава безвъзвратно пролетта,

превъзхождала преди в борбата -

предава се безмълвно - иде старостта.

Старост тежка - тиха красота,

нашарена богато като есента.

Кротка с падащи листа -

тъжно сгушена в мъдростта.

Спокойна старост - преизпълнена с благодат,

отпива последните глътки дихания,

подготвена щастлива и без страх,

приема тя смъртта без ридания.

Може би и смъртта е красива,

макар студена - плашещо нежива...

Зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фей All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...