Красива илюзия
Останаха парчета от тъга.
Парчетата в сърцето се забиват.
Сърцето ми за всекиго блестя,
но вече все по-трудно се разкрива.
Направиха го хората на фас
и смачкаха надеждата велика.
Защо ли да навдигам своя глас,
когато всеки има ме за никой?
Когато слепотата те гори
и нещо от живота ти те смайва,
усмивка на човечец подарѝ
и моля те сега, не се отчайвай!
Животът е прекрасен и жесток!
Животът е милувка, но и тътен.
Животът е илюзия за Бог,
в която преродени ще се къпем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
