21.09.2007 г., 22:12

Красива любов

3.6K 0 5

Красива любов

Тихо вятърът повява

и луди спомени навява.

Споменът за есента,

когато възкръсна любовта.


С лъчи и блясък озарена,

а бе тя жестоко наранена.

Но като феникс от пепелта

роди се тя във вечността.


Тихо вятърът повява

и луди спомени навява.

Споменът за онази звезда,

която сбъдна най-красивата мечта.


Времето безмилостно тече.

Беше време, когато бях дете.

Сега пораснах, но спрях да обичам;

спрях дори да се вричам.


Тихо вятърът повява

и луди спомени навява.

Как без помен за преструвка

дойде първата целувка.


Спомени лежат в меката трева,

прегърнати посрещат деня.

И под кървавата зора

ражда се една мечта.


Мечтите, извисени над звездите,

са първи жертви на лъжите.

И когато някой плаче в нощта,

те убиват любовта.


Тихо вятърът повява

и луди спомени навява.

Споменът за онова момиче,

красиво като пролетно кокиче.


Тихо вятърът повява,

но само споменът остава...


Nick Dracula


Посветено на първото ми гадже, първото момиче, което съм обичал истински и първото момиче, което ме разочарова до болка (четири пъти) -Татяна Др. Христова. Датата 10-ти октомври 2001-ва година ще остане завинаги в сърцето ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами хубаво е!Поздрав!
  • Addien (Андромеда ) Благодаря много за хубавите думи
  • А мен пък усмихна
    Хубаво е,дори повече ми харесва идеята,с която си писал,не толкова думите,с които си я изрекъл.А това всъщност е по-важното Все такива красоти да пишеш,и пази красивите си моменти,за да имаш на кого да ги даряваш
  • Болката ще поотмине, но винаги ще си спомняш всичко с тъга. Може би е хубаво. Съдя и по себе си. Адашка съм й, без лоши чувства. Намери сили в себе си, за да възродиш копнежите си в пъти повече! Знам, че става! Стихът е чудесен!
  • Невероятен стих.И мен успя да разпачеш

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...