Красива си на пролетния припек
КРАСИВА СИ НА ПРОЛЕТНИЯ ПРИПЕК
Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи,
над моите бодли да стелнеш в миг косиците си, стегнати със шнола,
и някое врабченце с "Чик-чирик!" за теб да пейне в старата топола,
да поседим на топла туфа мъх – красива си на пролетния припек! –
да притая на твоя скутец дъх, щом птиците се връщат от Египет,
и ти да ми речеш момче, бодеш! – бодливко цял живот съм, се оказва.
Как искам да те боцкам – таралеж! – в милунката на топлата ти пазва.
17 март 2023 г.
гр. София, 12, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
!