Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
21.04.2012 г., 10:59 ч.

Красиво бедствие 

  Поезия
1458 0 12

Какво красиво бедствие!
Обичам!
Като потоп, осмислил сътвореното,
дъждът се сипе, в себе си улисан.
А Бог мълчи. Вглъбено рони времето.
И слиза между сенките вестител,
духа освободил от неизбежност.
Нощта е само тайнствена обител
на още неопитомена нежност.
Всевишния дали обича стихове?
Глада по теб да споделя в скрижали.
Сърцето ми, препълнено от викове,
подтиква към въстание кръвта ми,
помитащо като вълни цунами
руините от свят под страховете.
Обичаш ли ме?
Всяко обещание
у мен е разсъблечено съмнение,
прошепната над бездната молитва
и опит да запазя равновесие.
Пропадаме, а всъщност ни помилва
един неслучен ангел на крилете си.
Вселената до атом се взривява
и всеки звук до истина пречиства.
Полека свободата оздравява
от чувството, че вече е излишна.
И схлупената къща на тъгата
се срива под небето изумено.
Каква очарователна разплата
за цялата любов неопростена!

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??